Diferenzas entre revisións de «Alexandre I de Bulgaria»

sen resumo de edición
Alexandre foi o terceiro fillo, e segundo varón, do [[matrimonio morganático]] formado polo príncipe [[Alexandre de Hesse-Darmstadt]] e a condesa [[Xulia von Hauke]]. A condesa e os seus descendentes obtiveron o título de príncipes de [[familia Battenberg|Battenberg]] (derivado dunha antiga residencia do [[Gran Ducado de Hesse|Gran Duque de Hesse]]) e o [[título de honor]] ''Durchlaucht'' ("[[A súa alteza serenísima]]") en 1858. O seu pai o príncipe Alexandre era sobriño do [[tsar]] de [[Rusia]] [[Alexandre II de Rusia|Alexandre II]], que casara cunha irmá do príncipe Alexandre de Hesse; a súa nai, filla do conde Moritz von Hauke, fora [[dama de honra]] da [[tsarina]].
 
==PrincePríncipe ofde Bulgaria==
O príncipe Alexandre recibiu unha educación militar, serviu como oficial no rexemento de [[dragón (exército)|dragóns]] de Hesse, e moi ligado ao seu tío o tsar de Rusia na súa infancia e mocidade Alexandre visitou frecuentemente [[San Petersburgo]], e cando a [[Guerra ruso-turca de 1877-78]] estalou ingresou no exército ruso<ref>Duncan M. Perry ''Stefan Stambolov and the Emergence of Modern Bulgaria, 1870-1895''. Duke University Press (1993), p. 243</ref> participando na campaña búlgara de 1877. Cando, so o [[Tratado de Berlín, 1878|Tratado de Berlín]] (1878), Bulgaria mudou nun [[principado]] baixo soberanía [[Imperio Otomán|otomá]], o tsar recomendoulle o seu sobriño aos búlgaros como o candidato ideal ao trono, e a [[Asemblea Nacional de Bulgaria|Grande Asemblea Nacional]] por unanimidade elixiu a Aexandre Battenberg como príncipe de Bulgaria o 29 de abril de 1879. Nese intre, Alexandre, servía como tenente na [[Gardes du Corps|Garda Real de Prusia]] en [[Postdam]]. Antes de marchar para Bulgaria visitou ao tsar no [[Palacio de Livadia]] ([[Crimea]]), un navío de guerra levou a [[Varna]], e logo de prestar [[xuramento]] á [[Constitución de Tarnovo|nova constitución]] en [[Veliko Tarnovo|Tarnovo]] o 8 de xullo de 1879 dirixiuse a [[Sofía]].
 
O novo príncipe carecía de calquera tipo de experiencia de goberno e viuse entre os representantes oficiais de Rusia, que pretendían que fora un ''[[roi fainéant]]'' e as friccións co primeiro ministro liberal, [[Dragan Tsankov]], sobre asuntos constitucionais e de política interna<ref>R.J. Crampton ''A Concise History of Bulgaria''. Cambridge Univestity Press (2005) p. 90</ref>. En novembro de 1880 [[Petko Karavelov]] substituíu a Tsankov e tras a morte do tsar e a suba ao trono de [[Alexandre III de Rusia|Alexandre III]], dun cariz reaccionario e que lle deu o seu total apoio <ref> Rumen Daskalov ''Debating the Past: Modern Bulgarian History: From Stambolov to Zhivkov''. Central European University Press (2011) p. 57</ref>, oe príncipe búlgaro suspendeuenviou a constitucióninstancias odo 9príncipe dedous maioxenerais deque 1881.entraron Unhano asembleagoberno especialbúlgaro: votou[[Leonid oSobolev|Sobolev]] 13foi denomeado xulloprimeiro deministro 1881e esaministro suspensióndo porinterior unen períodoabril de sete1882 anos. (13 July 1881) for suspension of the ultra-democratic constitution for a period of seven years. The experiment, however, proved unsuccessful; the monarchical coup infuriated Bulgarian Liberal and Radical politicians, and the real [[power (sociology)|power]] passed to two Russian generals, [[Leonid Sobolev|Sobolev]] ande [[Aleksandr Kaulbars|Kaulbars]], speciallyministro despatchedda fromguerra; Saintas Petersburg.friccións Theentre prince,os afterministros vainlyrusos endeavouringe too obtainpríncipe thelevárono recalla ofrestaurar thea generals,constitución restoredo the19 constitutionde withsetembro the concurrence of all the Bulgarian political parties (19 Septemberde 1883). Ae seriousa breachmarcha withdos [[Russia]]ministros followedrusos, and the part which the prince subsequently played in encouraging the national aspirationso ofque thetensou Bulgariansas widenedrelacións thatcon breachRusia.
 
The revolution of [[Plovdiv]] (18 September 1885), which brought about the union of [[Eastern Rumelia]] with Bulgaria, took place with Alexander's consent, and he at once assumed the government of the province. In the year which followed, the prince gave evidence of considerable military and diplomatic ability. He rallied the Bulgarian [[army]], now deprived of its Russian officers, to resist the [[Serbia]]n invasion, and after a victory at [[Battle of Slivnitza|Slivnitza]] (19 November), which Alexander had little to do with, having arrived in Slivnitsa after the battle (incidentally initiated by a volunteer of the rank of private) was already over,<ref>
excerpts from ''A History of Volunteers in the Serbo-Bulgarian War'' by colonel Yordan Benedikov
page 73:
"This commenced the battle initiated by private Shurbanov."
page 676:
"Knyaz Alexander arrived in Slivnitsa after the battle had ended on all fronts. The prince found out from Paprikov that Benderev had commenced the battle on his own initiative on the right flank. The prince was said to have reacted extremely negatively to this unilateral action stating the Benderev deserved to be shot. But on his way back from Slivnitsa he was said to have overcame his indignation saying in front of his cohorts "victors are never judged."
 
En [[Rumelia Oriental]], unha provincia otomá de maioría búlgara, apoiou ao goberno probúlgaro da provincia e pretendían unirse con Buque pretendían a súa unión con Bulgaria e conseguíu facerse co control do goberno da provincia, e o 18 de setembro de 1885 organizouse un movemento insurrecional en [[Plovdiv]] que pedía a unión con Bulgaria, o príncipe Alexandre sabía de tal movemento e tivera contacto cos seus organizadores pero temía o empeoramento das relacións con Rusia se proclamaba a unión<ref> R. J. Crampton ''A Short History of Modern Bulgaria''. CUP Archive (1987), p. 29</ref>. Finalmente o príncipe marchou a Plovdiv, o que provocou que Serbia lle declarase a [[Guerra serbo-búlgara|guerra]], a vitoria búlgara na [[batalla de Slivnitsa]], na que participou un exército búlgaro no que o rango máximo era o de capitán ao marchar os militares rusos trala insurrección de Plovdiv. O exérctio búlgaro entrou en Serbia, conquistando so a dirección persoal de Alexandre I a cidade serbia de [[Pirot]]. Pero a intervención de [[Austria-Hungría]] levou á fin das hostilidades e a que despois de negociacións co sultán [[Abdul Hamid II]] Alexandre fora nomeado o 5 de abril de 1886 gobernador xeral da provincia por cinco anos.
/справка стр 73 от ''историята на доброволците на сръбско-българската война'' от полк. Йордан Венедиков: "Така се почна битката по инициативата на ю. Шурбанов."
 
"И така главнокомандуващите и от двете страни решиха на 5-и ноемврий да не предприемат никакво нападение; да се отбраняват докато пристигнат очакваните подкрепления. Обаче сутринта на 5-и северните им флангове бяха така доближени, че една нищо и никаква случайност можеше да предизвика боя. Гъстата мъгла, която покриваше бойното поле, държеше на щрек всички и увеличаваше вероятността да се предизвика боят случайно, особено поради това, че българите очакваха без друго сърбите да атакуват.
Командирът на сръбската конна бригада поради погрешно турените в картата имена бе завел бригадата си вместо в Голямо Малово в Мало Малово. Поради това вместо на фланга, той се оказа пред десния български фланг. При това той не бе получил и заповедта за отлагането атаката от 5-и за 6-и ноемврий, и сутринта на 5-и той се опита да обходи десния български фланг.; обаче българите от върха Леща - 3-а дружина от 1-и Софийски полк и 3-и ескадрон от 2-и конен полк - посрещнаха конната бригада с огън. Докато се водеше престрелката, бригадата получи заповедта за отлагане атаката. Тя се оттегли, обаче българската дружина на Леща счете оттеглянето на сърбите за свой успех и настъпи.
Трябва да се отбележи, че инициаторът на това първо настъпление против сърбите на Сливница и въобще на Южния театър беше доброволецът юнкер Шурбанов. Той поведе полуротата си без да дочака заповедта на дружинния си командир. Скоро по заповед на командира си, капитан Бахчеванов, настъпи и цялата дружина. Така се почна голямото тридневно сражение на Сливница.
 
Цитат, стр 676
“Княз Александър пристигна в Сливница, когато сражението бе свършено по всички линии. От Паприков Княза научи, че Бендерев почнал по своя инициатива боят на десния фланг. Князът се произнесъл твърде остро за това самоволно действие. За такава постъпка Бендерев заслужава да бъде разстрелян. Но на връщане от Сливница той съвладял своето негодувание и казал пред своята свита “победителите не съдят.”</ref> pursued [[Milan Obrenovic IV|King Milan of Serbia]] into Serbian territory as far as [[Pirot]], which he captured (27 November). Although the intervention of Austria protected [[Serbia]] from the consequences of defeat, Prince Alexander's success sealed the union with Eastern Rumelia, and after long negotiations the [[sultan]] [[Abdul Hamid II]] nominated the Prince of Bulgaria as governor-general of that province for five years (5 April 1886).
 
==Loss of throne==
1.749

edicións